Всъщност няма цена! Безценно е, ако ти бъде изразено не служебно, не етикетно, не по повелята на дълга. Безценно е, ако го видиш в очите на лекуващия те лекар и усетиш, че идва от сърцето му, че изпълва целия процес на лечението – от топлотата на приема до ведрия му поглед при изписването.
Той е другото медицинско хапче, което лекува посърналата душа и разтревожената психика на болния. Срещнах такъв лекар. Не в прехвалена софийска или пловдивска болница или пък прочут частен кабинет. Открих го в нашата си, смолянската болница и си рекох: „Има надежда”.
Мой близък се оказа с тежко счупване на шийката на тазобедрената става. В Ортопедично отделение на смяна беше д-р Стойко Киричев. Болният лежеше пред него не само с огромния си страх и болка, но и с празното портмоне на безработен, с отчаянието на беден, самотен, безпомощен. И близките бяха изплашени и объркани. Едвам бяха събрали необходимите пари за неплатени осигуровки три години назад – самите те с нисък финансов статус. А се налагаше операция с импланти, пластини и др., които Здравната каса не поема. Ако кажеш на крайно изпаднал в социално отношение човек, че трябва да плати около 1 300 лева за такава цел, той веднага ще избере съдбата си на инвалид.
Но срещата с д-р Киричев бе цял късмет. Простосърдечно, добродушно, разбирайки хала и на болния, и на близките му, той успя да разсее отчаянието. С много внимание и професионализъм обстойно очерта целия процес на предоперационната, операционната и следоперационна помощ. Успя да разположи в рамките на 15-дневния престой не само отговорностите на лекуващия медицински екип, но и това, което биха могли да направят близките. Съобрази се с всички възможности по събирането на средства за закупуване на имплантите. Застана до болния с изключително внимание и духовна подкрепа. Показа му, че преди всичко е човек. Усещането бе, че с лекари до нас като д-р Стойко Киричев – със съвременната му подготовка на специалист, с дарбата му да вниква в душата на пациента си земята под нас не можеше да се продъни; че имахме до себе си доктор, роден за народа и обикновения човек. Респект будеше у мен както нивото на познания и актуалност, високата му интелигентност, така и неподправената му човечност и доброта.
Гордея се с него, както, разбира се, се гордея и с други лекари в нашата болница, от други специалности. Благодаря и на д-р Герган Киричев – старши ординатор на ортопедично отделение, за вниманието, добротата и проявената загриженост, както и на целия екип от лекари, медицински сестри и санитари, начело със завеждащия отделението д-р Николай Стаевски за добрия ред в отделението, впечатляващата хигиена и уреденост, за отличната атмосфера в него.
Този и много други случаи са ме убедили, че е сложно и отговорно да си в тази голяма професия – медицината. Просто е обаче ние, пациентите, по-често да отваряме сензорите си за ежедневния лекарски подвиг и да отделяме време и сърцатост за добри думи на признателност към тези, от които зависи животът ни.
Руска Главчева