Наскоро след дълго и мъчително боледуване загубихме нашата майка Костадина Костова. Смъртта е част от изпитанията в живота ни и не обичаме да говорим или да мислим за нея, може би защото единствено тя е неизбежен факт – ние, хората, не сме безсмъртни. Опитваме се да гледаме философски, но е по-лесно когато я преживяваме в измисления свят на книгите и филмите. Когато обаче трябва реално да се справим с трагизма на очакваната загуба на близки хора, особено на родителите си, тогава добротата и съпричастието на хората около нас ни дават сили да понесем неизбежното. А тях ги има, колкото и труден да е животът, колкото и разочарования да сме понесли от грубостта и безнравствеността на времето, в което живеем.
В трудните за нас три месеца, в които лекарите се бориха за живота на майка ни, „до всяко добро същество“ се появяваше още едно, и още, и още… и с тяхна помощ успяхме да преминем през това трудно и мъчително за нас изпитание.
Има моменти, когато думите не стигат, за да изразят най-обхватно, точно и истински човешките чувства и мисли. Това е един от тях – да изразим благодарността си към всички хора, които бяха с нас в трудните дни.
БЛАГОДАРИМ за професионализма и хуманността на медицинските екипи на отделенията по Травматология, ОАИЛ, Ендокринология и центъра по Трансфузионна хематология в болницата в Смолян. Благодарим им за човещината и съпричастието, защото професионализмът в тяхната работа не е в дебелите медицински книги, а се реализира в ежедневното им отношение към болните, в работата от душа и със сърце. Ние видяхме това у всички вас. Благодарим!
В извънмедицинските грижи около майка ни ни помогнаха много добри жени, но най-дълго с нея и с нас бяха Румяна Белчева, Шинка Демирева, Виолета Сакалийска, Мария Пеева и Ками (Каймет) Хаджиева. Те бяха с нас не само във физическите грижи, но по-важното – емоционално, психологически, морално. Най-искрни благодарности за всичко, което направиха за нас в тези трудни дни.
На всички желаем здраве, радостни дни, професионални успехи и лични удовлетворения от живота.
Благодарим и да не губим вяра – доброто живее около нас и винаги ще го има!
От дъщерите Емилия Апостолова и Христина Костова
09.08.2015 г.