„АКО СЕ СЪБЛЕЧЕМ С ТЕБЕ ПО ДУШИ ДАЛИ ЩЕ ПОЗНАЕМ ТЕЛАТА СИ“
Надежда Захариева
Високо е времето бездънно
И жажда за живот напира.
Във болничната стая всъщност
Последна болката умира .
Безпътни душе напират
Да литнат нависоко в небесата .
Но лекари,сестри ги спират
И връщат ги към необята..
Вече трохите не хвърлям
Те са храна за птиците.
Деляха ги два диви гълъба
И дълго на прозореца ми гукаха.
За деня храна си намираха,
а любовта им беше лятна.
Те дълго се целуваха пред мен…
Жив съм ! Беше ми приятно!
Това стихотворение посвещавам на колектива на Неврологично отделение в МБАЛ “Д-р Братан Шукеров“ АД – Смолян, с началник на отделение д-р Евгений Фотев. С благодарност към лекарите, сестри и санитари с висок дух на професионализъм.
Емил Енчев – поет и пациент
23.04.2015 г.